А О Какодєй - Методи маркетингового управління екологічними ризиками - страница 85

Страницы:
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89 

СГ[2]     ^     О**     (Т^     (T^(T,Os<7'^0^000 О     О     О     О     <3з     О т—

т-Нт-Нт-Нт-Нт-Нт—     тн    Н    Н    Н     (N ГЧСЧС-^С^С-[3]5(^ЄЧЄЧЄЧС[4]3

Рис. 2. Динаміка виробництва ВАТ "Запоріжсталь" за видами продукції з 199О по 2О1О рр.

1. Економіка окремо взятого підприємства розвивається згідно з економічними циклами світової економіки не залежно від системи управління та політичного устрою;

2. Зростання економічних чинників світової економіки призводить до їх зростання на підприємстві, а зниження до спаду;

3. Циклічність світової економіки підприємство може використати для прогнозу перспективи своєї діяльності;

4. Реальне планування може здійснюватися тільки у разі, коли бюджет держави підприємства в змозі запобігти впливу циклів стагнації світової економіки.

РЕЗЮМЕ

В статье проанализировано влияние мировой экономики на производственные показатели ОАО «Запорожсталь» с момента его создания по настоящее время.

Ключевые слова: производственные показатели, производство, экономический цикл, прогнозирование, качество продукции.

РЕЗЮМЕ

В статті проаналізовано вплив світової економіки на виробничі показники ВАТ "Запоріжсталь" з моменту його створення по теперішній час.

Ключові слова: виробничі показники, виробництво, економічний цикл, прогнозування, якість продукції.

SUMMARY

The article analyzes the impact of the global economy on the production indicators of JSC "Zaporizhstal" since its inception to the present.

Keywords: production indexes, production, economic cycle, prognostication, quality of products.

СПИСОК ВИКОРИСТАНИХ ДЖЕРЕЛ:

1. Современный экономический словарь [Електронний ресурс]. -Режим доступу: http:lleconomic-enc.netlwordlyyekonomicheskij-cikl-6l50.html.

2. Современный экономический словарь [Електронний ресурс]. -Режим доступу: http:lleconomic-enc.netlwordlteorija-dlinnyh-voln-5l77.html.

3. Кондратьев Н. Д. Большие циклы конъюнктуры и теория предвидения ІІ Кондратьев, Н. Д. Избранные труды. М. : Экономика,

2002. -c. 351.

4. Mensh G. Stalemate in Technology: Innovation Overcome the Depression. -Cambridge, Mass., 1979. - 115p.

5. Костюк В.Н. Длинные волны Кондратьева и теория экономического роста II Общественные науки и современность. - 2002. - №6. -

С. 95.

6.Запорожсталь. Симфония металла I Кузьменко Н., Михайлов Н. и др - Запорожье: Тандем -У, 2003 -с103.

7.Ермоленко Г. Г., Пронин Ю.Н. Мировой кризис и "волны Кондратьева" [Електронний ресурс]. -Режим доступу: http:llwww.nbuv.gov.ualportallsoc_gumlknpll72lknpl72_l50-l53.pdf

8.Офіційний сайт ВАТ "Запоріжсталь". [Електронний ресурс]. - Режим доступу: http:llwww.zaporizhstal.com/aboutlinvestmentl

УДК 323.11 (497.2)

АНАЛИЗ НА ЕТНИЧЕСКАТА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Тодоров Т.И., доц. д-р СА "Д. А. Ценов" - Свищов мистецтв '

Балканският полуостров е територия, върху която живеят множество етнически и религиозни общности. Заедно с другите характеристики те се отличават и с различни параметри на демографските процеси, които водят до неравномерно изменение на броя на лицата от основните етнически групи. Това оказва влияние върху раванището на техните относителни дялове в общата структура на населението по този признак.

Разнообразието в етническия състав на населението на България е реален факт, който не може да бъде отречен от никого. За вземането на правилни управленски решения както на национално, така и на регионално равнище са необходими съответни статистически данни. За пръв път информация за етническата структура на населението е получена при преброяването през 1900 г. Липсата на информация за етническия състав на населението особено в условията на задълбочаващата се демографска криза крие опасност от вземане на неадекватни решения, които могат да засилят тенденцията социално-икономическите проблеми да придобият етнически характер. От друга страна, отсъствието на точни статистически данни създава условия за различни спекулации в тази област, с което изкуствено да се повишава междуетническото напрежение.

В страните от Югоизточна Европа живеят етноси, изповядащи различни религии, но това не е пречка за тяхното съвместно съжителстване. Регионът се характеризира с единство в бита, традициите, навиците и темперамента на населението, които подпомагат лесно постиганите контакти и разбирателство между народите на тези страни, въпреки религиозните и езиковите различия. Етническите групи в България (турци, роми, арменци, евреи, гърци, власи, албанци) са много поради историческите и географските особености на страната. Отношенията на малцинствените групи с българското население са добри и толерантни, без прояви на социално и етническо напрежение.

Анализът на данните за Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Кипър, Македония, Румъния, Сърбия, Черна гора и Турция показва относителна религиозна търпимост и единство в психологията на населението, които способстват за запазване на мира в региона и за осъществяване на интензивни икономически връзки между държавите. Независимо от еднаквото географско разположение, между страните от региона са налице сериозни асиметрични проблеми не само по отношение на икономическите, но и на социалните и демографските показатели.

У нас в България икономическата и преди всичко демографската ситуация се характеризира с трайни негативни тенденции, очертаващи писка раждаемост, висока смъртност, интензивна емиграция, повсеместна бедност и в крайна сметка — демографски срив. По данни на Националния статистически институт населението на България към края на 2009 г. е 7 563 710 души (а по данни на ЦРУ - 7 204 687 души), като в цифрата не е включена външната миграция. Само за една година, в резултат на по-големия брой умирания, отколкото раждания, населението е намаляло с 42 841 души, или с 0.56 %. Намалението е по-голямо при мъжете, отколкото сред жените, като в момента на 1 000 мъже се падат по 1 067 жени.

След политическите промени от 1989 г. у нас се разви силна икономическа емиграция, включваща значителна част от висшистите в България. Тази тенденция продължава и до днес, но с малко промяна - емиграцията вече се състои преди всичко от млади хора и е насочена главно към западните страни - САЩ, Англия, Германия, Испания и др. От 1989 г. досега близо 1 500 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към г. 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. След 2007 г. емиграционните потоци бяха започнали да намаляват, но през 2009 г. отново е регистриран ръст в броя на емгрантите: 2007 г. - 2 958 души; 2008 г. - 2 112 души; 2009 г. - 19 039 души.

Само през десетилетието между 1992 г. и 2001 г. 196 хиляди души са емигрирали от България, като едва 19 хиляди са се завърнали през този период в страната, сочат данни на Националния статистически институт. Основният мотив за тези, които напускат страната, е "да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт", като половината от тези хора търсят чрез миграцията материални промени. Най-привлекателна страна за всички емигранти е Германия, следвана от САЩ и останалите страни от Европейския съюз. Като заявено желание за емигриране най-голяма е възрастовата група на българите под 30 години.

Причина за външната миграция е и ниският праг на бедност в България, който според статистиците за 2010 г. е 211 лева (105 евро). Една пета от българите живеят под абсолютния праг на бедността. В процентно съотношение най-засегнатата от бедността етническа група в България са ромите, а като абсолютен брой това са българите. Открояват се високи нива на бедност сред многодетните семейства и самотните родители. Възрастовата група, засегната най-силно от бедността, е предпенсионната, като това са хора, загубили своята работа и изпитващи трудност да си намерят нова. Най-рисковите групи са тези на многодетните семейства, на самотните родители и на деца, живеещи в бедни домакинства.

Както вече бе споменато, България заема територия, върху което живеят разлиични етнически и религиозни групи. Съгласно Инструкцията на Националния статистически институт за попълване на преброителните карти, етническата група представлява "общност от лица, родствени по произход и език и близки по бит и култура". Това е една твърде обща дефиниция с насочващ характер. Съгласно Статистическите стандарти и изследвания № 49, изготвени от Икономическата комисия за Европа и Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат), "етническите групи (и/или националните групи) представляват съвкупност от лица, разглеждащи себе си като имащи еднакъв произход и/или култура, което може да се проявява в лингвистични и/или религиозни и/или други характеристики, различаващи ги от останалото население". Както се вижда, най-общо се приема, че съзнанието за принадлежност към определена етническа група се мотивира от действието на редица фактори като общ език, религия, бит, традиции, обичаи, историческа съдба и др.

Етническата структура* на населението на България по данни на проведените от националната статистика преброявания

© Тодоров Т.И., 2О11е претърпяла сериозни промени от началото на ХХ век до днес. Така например през 1920 г. етническата структура на населението на България е била следната: 4 036 хил. души, или 83.3 % са българи; 520 хил. (10.7%) - турци; 98 хил. (2.0%) - роми; 192 хил. (4.0 %) са от други етнически групи. Данните за изминалия 90-годишен период показват, че България както в миналото, така и днес е мононационална държава с преобладаващо българско население. Най-чувствително е увеличението на ромската етническа група. През периода след 1900 г. тя е нараснала с 272 хил. човека, или почти 4 пъти, докато през същия период българите са се увеличили с 2 619 хил. (1.5 пъти), а турската етническа група - с 226 хил. (1.5 пъти).

През същия период относителният дял на българите се е увеличил само с 0.3 на сто в сравнение с 1900 г., на турската етническа група намалява с 1.2 на сто, а на ромското население се увеличава с 2.6 на сто. Намаляването дела на етническите турци се дължи главно на изселванията на това население от България. В същото време тази група се характеризира с по-висок естествен прираст, поради което запазва сравнително висок и неизменен през последните 50-60 години относителен дял от общия брой на населението.

Етническият състав на населението на България приема определена историческа завършеност. В тази насока най-важните фактори, които формират структурата на населението по етническа принадлежност, са динамиката на естествения прираст и миграцията на населението. След 1930 г. са реализирани четири емиграционни вълни: през 1931-1941 г. с обхват от 100 хил. човека; през 1947-1951 г. - 156 хил.; 1969-1978 г. - 114 хил. и през периода 1989-1992 г. - 362 хил. човека. Това са предимно турско население и евреи, които се изселват съответно в Турция и Израел.

Заслужава да се отбележи също така, че при българската етническа група е характерно натрупването на населението в по-високите възрастови групи, т.е. тя застарява, докато при турската и ромската е характерен по-високият относителен дял на по-младото население. Ако приемем, че младите лица садо 29 г., зрялата възраст от 30 до 59 г. и възрастните - на 60 и повече години, при българите 40.5 % са от 30 до 59 години, при турците - 51.4 % са до 29 години, а тези на и над 60 са 11.6 %. Още "по-млада" е възрастовата структура на лицата от ромското население. При тях две трети (66.0 %) са на възраст до 29 години и само 5.1 % са над 60 години.

Високата раждаемост в началото на века е характерна за трите основни етнически групи в страната - българи, турци и роми. През 1904-1907 г. раждаемостта при мохамеданското население (голяма част от турската и ромската етнически групи) е 38.3 %о, а при християнското (българи, арменци и др.) и евреите - 4.4 %о. През периода 1956-1974 г. различията в равнището на раждаемостта при трите основни етнически групи - българска, турска и ромска, са много големи и се запазват през целия период. При турското население тя се понижава от 40.4 %о през 1956 г. на 24.5 на хиляда през 1974 г., а при ромите - от 35.5 на 18.3 %о. В резултат от социално-икономическите промени след 1989 г. различията в раждаемостта между отделните етнически групи намаляват, но сред турската и ромската етнически групи тя остава доста по-висока в сравнение с тази на българската.

По отношение смъртността на населението при българската етническа общност тя е по-ниска в сравнение с турската и ромската. Същото се отнася и за естествения прираст на населението - за българите той е значително по-нисък в сравнение с този на турската и ромската етнически групи.

Всичко изложено до тук свидетелства за настъпили сериозни промени в етническата структура на българското население. Тенденцията с изпреварващи темпове да се увеличава относителния дял на турската и особено на ромската етническа общност, създава предпоставки за превръщането на българския етнос в малцинство въпрос на време е дали това ще се случи през 2050 или 2075 година?!

Днес към основната етническа общност - българската, принадлежат 83.4 % от гражданите на България. Тази общност се е формирала за период от около три века (до края на Х век), с участието на множество етнически компоненти, сред които изпъкват траките, славяните и (пра)българите. В средата на XIV в. числеността на българската етническа общност е достигала около 2.5 млн. души, а в средата на XIX век българите са вече около 5 млн. души. Основната част от българите изповядват източно православното християнство. Около 0.6 % от етническите българи са католици. Те живеят основно в общините Раковски, Никопол, Свищов, Чипровци и Белене. Към протестантската общност у нас спадат 0.3 %.

Втора по численост етническа общност в България е турската. Българските турци се отнасят към тюркската група народи от Алтайското семейство. При формирането на турския етнос участват и редица други народи. През последните 130 години относителният дял на турците се запазва постоянен - около 10 % от българското население, което се дължи основно на емиграцията им към Турция, защото по принцип те поддържат сравнително по-високо равнище на раждаемост от българите. През периода 1880-1980 г. от България са се изселили 784 000 турци, а от 1989 г. до днес - около 400 000. Сега у нас живеят 746 664 турци (9.4 %). Те са съхранили в значителна степен културната си идентичност, като основна причина за това е концентрацията им в селските райони (63 %), традиционния поминък и семейните традиции, предопределени до голяма степен от религията, която изповядват. Под влияние на стопански и политически фактори, турската етническа група има специфично географско разпространение. Тя е концентрирана основно в областите Кърджали (14 %), Разград (9.2 %), Шумен (82 %), Бургас (8.1 %), Търговище (6.6 %) и Силистра (6.4 %) - там живеят над 52 % от българските турци, като относителният им дял в населението на посочените области е между 40 % и 60 %.

Третата по численост етническа общност у нас е ромската. Ромите са индоевропейски народ, появил се у нас през XIV в. В България по-голямата част от циганите са от групата "рома". През последните 120 години числеността им у нас бързо нараства, поради високата раждаемост и относително слабото им участие в емиграции. За разлика от българите и турците, при тях се наблюдава по-голямо разнообразие в личностната им структура. За 85.8 % майчин език е циганския, а за около 8 % - българския. Над 55 % от циганите в България са християни, а през последните десет години бързо нараства делът на протестантите. В същото време намалява делът на ромите-мюсюлмани (от 39 % на 25 %). Около 18 % от ромите не се определят към нито една от разпространените у нас религиозни общности, което е показателно за слабото влияние на традиционните религии върху развитието на тази етническа група. За разлика от българската и турската общности, ромите са относително равномерно географски разпределени. Все пак, най-висок е делът им в областите Сливен (13.5 %) и Монтана (10.7 %), а най-нисък в Западните Родопи и Габровско.

През последните години се забелязва ръст в броя и относителния дял на представители на други, по-малобройни етнически групи в България. Сега към тях се отнасят 122 000 души или 1.5 % (през 1992 г. те са 1 %). Най-голяма по численост сред тях е руската етническа група, обхващаща около 30 000 души. Втората по численост етническа група, в категорията "други", е арменската. Сега в България живеят около 14 000 арменци, докато след Освобождението са били едва 5 500. Те се заселват масово у нас по време на Първата световна война от Турция, като през 1926 г. броят им достига 27 000 души. Днес около 98 % от тази група живее в градовете (основно Варна, Пловдив и София), което влияе върху културните й особености. Около 25 % от арменците приемат българския за майчин език. Еврейската етническа група обхваща едва около 3000 души. Продължителното съжителство с българския етнос е причина днес над 2/3 от еврейската общност да приема за майчин език българският. Същевременно, почти всичките й представители принадлежат към юдейската религиозна общност. Българските евреи живеят главно в София, Пловдив,

*

Етничееската структура представлява разпределение на населението на дадена страна според групировъчния признак „етническа принадлежност", характеризиращо неговият състав, изразен в абсолютни числа (брой население от съответния етнос) и в относителни дялове чрез разчленителни относителни величини (процент на съответния етнос от общия брой на населението).

Варна и други големи градов.

У нас живеят и 5 000 души, самоопределящи се като гърци , които обитават предимно големите южнобългарски градове - Пловдив, Бургас и др. В България живеят също така около 3000 румънци, обитаващи селищата по поречието на Дунав, като над 60 % от тях живеят в селата.

Наред с изброените по-горе етнически общности, в страната има и представители на редица други, по-малобройни и нехарактерни за земите ни етнически групи, като араби, албанци, украинци, каракачани и др., които също допринасят за етнокултурното разнообразие на българското население.

Така установената етническа структура в България едва ли ще бъде съхранена задълго. Причините за това са много, но основно това е влошената демографска структура на българския етнос и бумът в държави от региони, близки до нашата страна. Глобализационните процеси и все по-намаляващото значение на държавните граници също няма да бъдат пречка за вече започналото "преселение на народите" от югоизток към Централна и Западна Европа. При това България е първата спирка по този маршрут и съвсем естествено е да понесе най-осезаемо последиците от този процес. Населението на държавите от Изтока нараства с темпове, многократно по-високи от тези у нас и в Европа (виж таблица l), което несъмнено ще запълни демографският вакуум, образувал се в резултат от увеличаната смъртност, намалената раждаемост и икономическата разруха.

Таблица l.

Прогноза за населението на света (млн.д)

Континент

1950 г.

1995 г.

2025 г.

2050 г.

Ръст в %

 

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Брой

%

 

Африка

223.9

8.8

728.0

12.8

1495.8

18.0

2140.8

21.8

956.1

Азия

1402.7

55.7

3457.9

60.5

4959.9

59.7

5741.0

58.4

409.3

Европа

548.7

21.8

726.9

12.7

718.2

8.7

677.7

6.9

123.5

Южна Америка

165.7

6.6

482.0

8.4

709.8

8.6

838.5

8.5

506.0

Северна Америка

166.0

6.6

292.8

5.1

369.6

4.5

388.9

3.9

234.2

Океания

12.6

0.5

28.5

0.5

41.0

0.5

46.1

0.5

365.9

Общо

2519.7

100

5716.4

100

8294.3

100

9833.2

100

390.3

С особено бързи темпове се очертава развитието на демографските процеси в страните от ислямския свят, разположен в Югоизточна посока от нашата страна, които са "млади нации" и се характеризират с високи равнища на раждаемост, което безспорно в близко бъдеще ще породи необходимост от нови пространства за идващите все по-големи контингенти от мюсюлманско население. Това неминуемо ще наложи България да се развива, съобразявайки се със сянката на полумесеца и неговите звезди. Прогнозите на учените са достатъчно красноречиви за това (виж таблица 2).

Таблица 2.

Държава

Население на няко

1950 г.

и държави за пер

1995 г.

иода 195О-2О5О г.

2025 г.

(млн.д.)

2050 г.

Ръст в %

Турция

20.9

Страницы:
1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  24  25  26  27  28  29  30  31  32  33  34  35  36  37  38  39  40  41  42  43  44  45  46  47  48  49  50  51  52  53  54  55  56  57  58  59  60  61  62  63  64  65  66  67  68  69  70  71  72  73  74  75  76  77  78  79  80  81  82  83  84  85  86  87  88  89 


Похожие статьи

А О Какодєй - Методи маркетингового управління екологічними ризиками